Suchergebnisse

The decades of the second half of the 8th century are one of the darkest periods in our medieval history, both because of the proverbial lack of information and because of the ambiguity and contradictions in the little sources which are available. Despite the multiple attempts of researchers to overcome these ambiguities, it seems that this period of the history of the Bulgarian state, full of historical figures and events, will remain a great mystery for historians. The aim of the present work is, by systematizing most of these attempts in Bulgarian and foreign historiography from the beginning till present days, to reveal the leading hypotheses about the genesis and essence of the political crisis in early medieval Bulgaria, as well as to highlight the main problems that preoccupy researchers of this period.

The article examines the development of relations between the two Balkan countries from the establishment of modern Albanian state in 1912 until the end of the century. Outlined are the major stages in these relations: the interwar period during the Second World War, the period of active contacts and cohesion (1944–1961), the actual freezing of relations (1961–1990) and the building of full and equal cooperation at the end of the century. Particular attention is paid to the political dialogue and the establishment of contractual-legal base of bilateral relations ; Настоящая статья рассматривает отношения между двумя балканскими странами с 1912 года, год создания современного албанского государства, до конца столетия. Весь этот период разделен на несколько последовательных этапов: между двумя мировыми войнами; годы Второй мировой войны; активные контакты и сближение с 1944 по 1961 год; фактическое замораживание отношений с 1961 по 1990 год и время осуществления полноценного и равноправного сотрудничества в конце века – с 1990 по 2000 год. Особое внимание удаляется политическому диалогу и формированию основ договорно-правовой базы в двусторонних отношениях ; В статията се разглежда развитието на отношенията между двете балкански страни от създаването на съвременната албанска държава през 1912 г. до края на столетието. Очертани са основните етапи в тях: междувоенния период, времето на Втората световна война, активни контакти и сближаване (1944–1961г.), фактическото замразяване на отношенията (1961–1990г.) и изграждането на пълноценно и равноправно сътрудничество в края на века (1990–2000г.). Особено внимание се обръща на политическия диалог и изграждането на договорно-правната база на двустранните отношения

В статията се представят перспективи пред развитието на процеса на образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в България през първите две десетилетия на XXI век. Те са свързани с прилагането на компетентностни комплекси, които имат сходни резултати, реализиращи целите на интеграцията сред образование в контекста на идеята за преносимите компетентности и множествената идентичност. Специален акцент е поставен върху необходимостта от педагогическа активност по посока оценностяването на ученето от страна на учениците като път към оптимално осъществяване на процеса на интеграция чрез образование на децата и учениците от етнически малцинства.

Первая мировая война политическая и культурно-духовная катастрофа цивилизованного мира, которая обусловила всю дальнейшую историю ХХ в. Она похоронила надежды интеллектуалов позитивистского толка на возможность бесконфликтного поступательного прогресса человечества. Несмотря на то что истоки Первой мировой войны коренились в самой сердцевине исторического развития Европы конца XIXначала XX в., ее начало оказалось полной неожиданностью для всех политических групп и общественных слоев. Сочетание исторической неотвратимости и психологической внезапности мировой катастрофы стало главным потрясением для ее современников и важнейшим уроком для политической элиты ведущих мировых держав второй половины XX в. Автор исследует процесс сползания государств Европы к беспрецедентной военной бойне на широком историческом фоне, который придает многомерность рисуемой картине. ; The First World War the political, cultural and spiritual catastrophe of the civilized world, which led to all the subsequent history of the twentieth century. She buried hopes intellectuals positivist sense the possibility of a conflict-forward progress of mankind. Despite the fact that the origins of the First World War were rooted in the very heart of the historical development of Europe in the late XIX-early XX centuries. Its beginning was a complete surprise to all political groups and social strata. The combination of the historical inevitability of surprise and psychological world catastrophe was a major shock for her contemporaries and the most important lesson for the political elite of the world's leading powers of the second half of XX century. The author explores the process of sliding into Europe to an unprecedented military massacre against a broad historical background, which gives the picture drawn in the multidimensionality.

Первая мировая война политическая и культурно-духовная катастрофа цивилизованного мира, которая обусловила всю дальнейшую историю ХХ в. Она похоронила надежды интеллектуалов позитивистского толка на возможность бесконфликтного поступательного прогресса человечества. Несмотря на то что истоки Первой мировой войны коренились в самой сердцевине исторического развития Европы конца XIX-начала XX вв., ее начало оказалось полной неожиданностью для всех политических групп и общественных слоев. Сочетание исторической неотвратимости и психологической внезапности мировой катастрофы стало главным потрясением для ее современников и важнейшим уроком для политической элиты ведущих мировых держав второй половины XX в. Автор исследует процесс сползания государств Европы к беспрецедентной военной бойне на широком историческом фоне, который придает многомерность рисуемой картине. ; The First World War the political, cultural and spiritual catastrophe of the civilized world, which led to all the subsequent history of the twentieth century. She buried hopes intellectuals positivist sense the possibility of a confl forward progress of mankind. Despite the fact that the origins of the First World War were rooted in the very heart of the historical development of Europe in the late XIX-early XX centuries. Its beginning was a complete surprise to all political groups and social strata. The combination of the historical inevitability of surprise and psychological world catastrophe was a major shock for her contemporaries and the most important lesson for the political elite of the world's leading powers of the second half of XX century. The author explores the process of sliding into Europe to an unprecedented military massacre against a broad historical background, which gives the picture drawn in the multidimensionality.

Первая мировая война политическая и культурно-духовная катастрофа цивилизованного мира, которая обусловила всю дальнейшую историю ХХ в. Она похоронила надежды интеллектуалов позитивистского толка на возможность бесконфликтного поступательного прогресса человечества. Несмотря на то что истоки Первой мировой войны коренились в самой сердцевине исторического развития Европы конца XIXначала XX вв., ее начало оказалось полной неожиданностью для всех политических групп и общественных слоев. Сочетание исторической неотвратимости и психологической внезапности мировой катастрофы стало главным потрясением для ее современников и важнейшим уроком для политической элиты ведущих мировых держав второй половины XX в. Автор исследует процесс сползания государств Европы к беспрецедентной военной бойне на широком историческом фоне, который придает многомерность рисуемой картине. ; The First World War the political, cultural and spiritual catastrophe of the civilized world, which led to all the subsequent history of the twentieth century. She buried hopes intellectuals positivist sense the possibility of a conflict-forward progress of mankind. Despite the fact that the origins of the First World War were rooted in the very heart of the historical development of Europe in the late XIX-early XX centuries. Its beginning was a complete surprise to all political groups and social strata. The combination of the historical inevitability of surprise and psychological world catastrophe was a major shock for her contemporaries and the most important lesson for the political elite of the world's leading powers of the second half of XX century. The author explores the process of sliding into Europe to an unprecedented military massacre against a broad historical background, which gives the picture drawn in the multidimensionality.

В статье предпринята попытка выявить и проанализировать одно из направлений эволюции современной западной модели демократии в условиях информационно-телекоммуникационной революции и глобализации. Главное внимание уделено тенденции пересмотра и переоценки некоторых базовых ценностей, принципов и установок нового либерализма, на протяжении почти всего ХХ в. служивших основой политической демократии. Обосновывается тезис, согласно которому постепенно у части западного интеллектуального истеблишмента и политической элиты либерализм перерождается в либертаризм, в идее демократии верх берут крайние варианты трактовки прав и свобод человека.The paper attempts identifying and analyzing one of the directions of the evolution of modern Western-style democracy in conditions of information and telecommunication revolution and globalization. The main attention is paid to the trends of reviewing and re-evaluation of some basic values, principles and guidelines of the new liberalism, which during the 20 th century served as the basis of political democracy. The author substantiates the thesis that a part of the Western intellectual establishment and political elite tries to regenerate liberalism into libertarianism, and the extreme variants of human rights and freedoms are dominating in the in the contemporary interpretation of democracy.

Епидемиите от заразни болести възникват много често изненадващо и много бързо засягат населението на обширни територии, прераствайки в пандемии. През XIX век областта на северното Българско Черноморие е арена на няколко военни конфликта, всеки един от които се придружава от различни епидемии. В настоящата статия се дискутират приносите на моя колега, забележителния български учен в областта на историята на медицината, ст.н.с. д-р Владимир Добринов Василев, д.м.н., за детайлните и много компетентни изследвания на споменатите по-горе епидемии, на базата на неговия много богат личен архив, както и на базата на моите лични контакти с него по проблема "История на медицината". ; The epidemics of contagious diseases arise very often surprisingly, and very quickly affect the people from large territories, increasing in pandemics. During the XIX century, the North Bulgaria Black Sea region was arena of several military conflicts, every one of which was accompanied from various epidemics. In this paper are discussed the contributions of my college, famous Bulgarian scientist in the field of History of Medicine, Assoc. Prof. Vladimir Dobrinov Vassilev, MD, PhD, DMS, for detailed and very competent studies of the epidemics mentioned above, on the basis of her very rich personal archive, as well as on the basis of my personal communications with him on the topics "History of Medicine".

[EN] In the last 20 years, demographic development in Bulgaria has been characterized by population decline, a low crude birth rate, a low fertility rate, a high mortality rate and an ageing population. A stabilizing political situation since the early 2000s and an economic upsurge since the mid-2000s were important factors in the slight increase of the birth and fertility rates and the slight decrease in standardized death rates. In general, Bulgaria lags behind European Union averages in most mortality and morbidity indicators. Life expectancy at birth reached 73.3 years in 2008 with the main three causes of death being diseases of the circulatory system, malignant neoplasms and diseases of the respiratory system. The Bulgarian health system is characterized by limited statism. The Ministry of Health is responsible for national health policy and the overall organization and functioning of the health system and coordinates with all ministries with relevance to public health. The key players in the insurance system are the insured individuals, the health care providers and the third-party payers, comprising the National Health Insurance Fund, the single payer in the social health insurance system, and voluntary health insurance companies. Health financing consists of a public–private mix. Health care is financed from compulsory health insurance contributions, taxes, out-of-pocket payments, voluntary health insurance premiums, corporate payments, donations, and external funding. Total health expenditure as a share of gross domestic product increased from 5.3% in 1995 to 7.3% in 2008. The health system is economically unstable and health care establishments, most notably hospitals, are suffering from underfunding. Planning of outpatient health care is based on a territorial principle. Investment for state and municipal health establishments is financed from the state or municipal share in the establishment's capital. In the first quarter of 2009, health workers accounted for 4.9% of the total workforce. Compared to other countries, the relative number of physicians and dentists is particularly high but the relative number of nurses remains well below the EU15, EU12 and EU27 averages. Bulgaria is faced with increased professional mobility, which is becoming particularly challenging. There is an oversupply of acute care beds and an undersupply of long-term care and rehabilitation services. Health care reforms after 1989 focused predominantly on ambulatory care and the restructuring of the hospital sector is still pending on the government agenda. Citizens as well as medical professionals are dissatisfied with the health care system and equity is a challenge not only because of differences in health needs, but also because of socioeconomic disparities and territorial imbalances. The need for further reform is pronounced, particularly in view of the low health status of the population. ; [BG] През последните 20 години демографското развитие се характеризира с намаляване на населението, ниска раждаемост, ниска обща плодовитост, висока смъртност и застаряващо население. Стабилизираната политическа ситуация от началото на първото десетилетие на XXI век и икономическият подем от средата на същото десетилетие са важни фактори за лекото нарастване на равнището на раждаемост и плодовитост и слабо намаляване на смъртността. Като цяло, България е с по-лоши от по-голяма част от средните за Европейския съюз показатели за смъртност и заболеваемост. Средната продължителност на предстоящия живот достига 73,3 години през 2008 г., като трите основни причини за смърт в България са болестите на органите на кръвообращението, злокачествените новообразувания и болестите на дихателната система. Българската здравна система се характеризира с ограничен етатизъм. Министерството на здравеопазването отговаря за националната здравна политика и цялостната организация и функциониране на здравната система, както и координира всички министерства във връзка с опазването на общественото здравеопазване. Ключовите участници в осигурителната система са осигурените лица, доставчиците на здравни услуги и финансиращите организации, включващи Националната здравноосигурителна каса, единственият платец в системата на задължителното здравно осигуряване и дружествата за доброволно здравно осигуряване. Здравното финансиране съчетава публичното и частно начало. Здравеопазването се финансира от задължителни здравноосигурителни вноски, данъци, директните плащания, доброволни здравноосигурителни премии, плащания на работодателите, дарения и външни финансирания. Общите здравни плащания като дял от БВП се увеличават от 5.3% през 1995 г. на 7.3% през 2008 г. Здравната система е икономически нестабилна и здравните заведения, особено болниците, страдат от недофинансиране. Планирането на извънболничната помощ се извършва на териториален принцип. Инвестиционните разходи са съобразно държавното или общинското участие в капитала на лечебните заведения. През 2009 г. медицинският персонал представлява 4,9% от общата работна сила. В сравнение с други страни, относителният дял на лекарите и лекарите по дентална медицина е особено висок, но относителният дял на медицинските сестри остава далеч под средния за ЕС-15, ЕС-12 и ЕС-27. България е изправена пред нарастваща професионална мобилност, която се превръща в особено предизвикателство. Има свръхпредлагане на легла за активно лечение и недостиг на легла за продължително лечение и рехабилитация. Здравната реформа след 1989 г. се фокусира предимно върху доболничната помощ, а преструктурирането на болничната помощ продължава да стои на дневен ред пред правителството. Гражданите, както и медицинските професионалисти са недоволни от системата на здравеопазване и равнопоставеността е поставена под въпрос не само поради различията в здравните потребности, но и поради социо-икономическите неравенства и териториалните дисбаланси. Необходимостта от нови реформи е наложителна, особено като се има предвид неблагоприятния здравен статус на населението.

Предпринята попытка показать задачи Российского государства и способы их решения на основных этапах освоения Арктики. Проникновение русских в Сибирь повышало экономический и политический вес Российского государства. Идея мощного «сибирского тыла», создания в регионе крупного экономического потенциала прослеживается в правительственных планах ХIХ в. и, особенно, ХХ в., хотя индустриализация макрорегиона в силу его необъятных пространств носила очаговый характер: поэтапно, с запада на восток реализовывались масштабные социально-экономические проекты национального значения. Основной тенденцией в развитии Российского Севера на весь ХХ век стало решение общегосударственных проблем, связанных с ростом экономического потенциала страны, усилением ее военно-оборонной мощи. Не все из советского опыта может быть востребовано в современной России, но актуальность идей комплексного развития производительных сил не вызывает сомнений. Особое значение они имеют для арктических районов. Рассмотрены современные проблемы развития высокоширотных районов РФ и попытки концептуализации государственной северной политики. Обоснована необходимость возрождения Северного морского . An attempt to reveal the main objectives of the Russian government and ways of attaining them in the main periods of the Arctic exploration is maid. Penetration in Siberia by russians increased economic and political significance of Russia. The idea of a powerful «Siberian rear», creation of large economic potential of the region can be traced back to the government's plans in the ХIХ and especially in the ХХ century, although the industrialization of the macro-region due to its immense space was of local character: gradually, from the west to the east, socio-economic large-scale projects of national importance were realized. The basic tendency to the development of Russian North during the entire ХХ century was solution to national problems associated with the growth of the economic potential of the country, increasing its military and defense capability. Not every Soviet experience can be applied in modern Russia, but actuality of the ideas of complex development of the productive forces is not in doubt. They are especially important for the Arctic regions. The modern development problems of the high latitudes areas of the Russian Federation are considered as well as the attempts of the conceptualization of State Northern policy. The necessity of rebirth of the Northern Sea Route was proven.

By the beginning of World War II the organized Slavophile movement was represented mainly by the Slavic Charity Society in Bulgaria, chaired by prof. Stefan Bobchev. After his death in 1940 and the changes in Europe, the new Society leadership supportеd Bulgaria's accession to the Tripartite Pact and pro-German government policy. At the same time in the Soviet Union, Stalin rehabilitated the old Russian Pan-Slavism and launched its organized and purposeful promotion, especially after the German attack on June 22, 1941, but disguised as "a new Slavic movement in the struggle against fascism". Bulgarian communist political émigrés in the USSR, headed by Georgi Dimitrov, adopted uncritically the revived by Stalin new Slavophilism and became its first adepts. They included it in their ideological arsenal and popularized it actively throughout the war, and after their return transferred on Bulgarian soil ; К началу Второй мировой войны организованное славянофильское движение в Болгарии было представлено в основном Славянским благотворительным обществом под председательством проф. Стефана Бобчева. После его смерти в 1940 г. и произошедших в Европе перемен новое руководство Общества поддержало присоединение Болгарии к Тройственному пакту и пронемецкую политику правительства. В то же время в Советском Союзе Сталин реабилитировал старый русский панславизм; особенно этот процесс оживился после нападения Германии на СССР 22 июня 1941 г., но под ширмой «нового славянского движения в борьбе против фашизма». Болгарские коммунисты-эмигранты в СССР во главе с Георгием Димитровым некритично восприняли возрожденное Сталиным новое славянофильство и стали его последовательными адептами. Они включили его в свой идеологический арсенал и активно пропагандировали в течение всей войны, а после возвращения на родину перенесли его на болгарскую почву ; Към началото на Втората световна война организираното славянофилско движение се представлява главно от Славянското благотворително дружество в България с председател проф. Стефан Бобчев. След неговата смърт през 1940 г. и промените в Европа новото ръководство на Дружеството подкрепя присъединяването на България към Тристранния пакт и прогерманската политика на правителството. В същото време в Съветския съюз Сталин реабилитира стария руски панславизъм и започва организираното и целенасоченото му лансиране, особено след германското нападение от 22 юни 1941 г., но под паравана на «ново славянско движение в борбата срещу фашизма». Българските комунисти политемигранти в СССР, начело с Георги Димитров, възприемат безкритично възроденото от Сталин ново славянофилство и са неговите първи адепти. Те го включват в идеологическия си арсенал и го пропагандират активно през целия период на войната, а след завръщането си осъществяват преноса му на българска почва

Въведение: В края на ХІХ и началото на ХХ век главната причина за смъртността в света са инфекциозните болести. Научните постижения в борбата с инфекциозните заболявания доведоха до ликвидиране на вариолата през 1980 година и изпълнение на международни програми за ликвидиране на други - морбили, епидемичен паротит, вродена рубеола и други. Това са ваксино-предотвратими инфекции, наречени управляеми, за които са въвеждани обективни критерии за епидемиологичен надзор, които дават възможност за своевременни корекции в имунизационните програми и повлияване на заболеваемостта от тях.Цел и задачи: Проучване на регистрираната обща инфекциозна и управляемата въздушно капкова заболяемост в Добричка област за периода 1995- 2012 год.Материали и методи: Отчети, анализи на РЗИ, МЗ, НЦЗПБ, епидемиологично проучване, епидемиологичен анализ, статистически методи.Резултати: Основните показатели на епидемиологичния анализ, които включват заболяемост, смъртност, леталитет, заболяемост по възрастови групи, разглеждаме за продължителен период (1995-2012 г.), тъй като влиянието на имунопрофилактиката при въздушно-капковите инфекции е бавен процес, свързан както с възрастта, така и с държавната политика в областта на имунизационното дело.Изводи: Общата заразна заболяемост в област Добрич за проучвания 18-годишен период (1995- 2012 г.) е около или под средните стойности за страната с изключение на няколко години (1996 г., 2001 г., 2002 г., 2003 г., 2004 г.). Управляемите въздушно-капкови инфекции - морбили, епидемичен паротит, и рубеола са с ниска заболяемост до липсваща такава. ; Introduction: In the late nineteenth and early twentieth century the main cause of mortality in the world was infectious diseases. Scientific advances in the fight against infectious diseases led to the eradication of smallpox in 1980 and implementation of international programs for the eradication of others - measles, mumps, congenital rubella and others. These are vaccine-preventable infections (the socalled manageable infections), for which objective criteria for epidemiological surveillance have been introduced, that allow for timely adjustments in immunization programs and to influence their morbidity.Purpose and tasks: To investigate the registered total infectious and manageable droplet morbidity in the Dobrich region for the 1995-2012 period.Materials and Methods: Reports, analysis of RHI (Regional Health Inspectorate), MH (Ministry of Health), NCIPD (National Center of Infectious and Parasitic Diseases), epidemiological study, epidemiological analysis, statistical methods.Results: We observed the main indicators of epidemiological analysis, which include morbidity, mortality, lethality and incidence by age groups, for a long period (years 1995-2012), since the impact of immunotherapy in droplet infections is a slow process, related to age as well as to government immunization policies.Conclusions: The total infectious morbidity in Dobrich for the studied 18 years period (1995- 2012) was around or below the national average with exception of a few years (1996, 2001, 2002, 2003 and 2004). The manageable droplet infections - measles, mumps, and rubella have low or no morbidity

The article examines the development of the official holiday system of the Bulgarian state from its establishment in 1879 to the significant social and political changes that occurred in 1944. The presence of both traditional church holidays and changes in the celebration of secular holidays is shown. In the period before the wars of 1912-1918, and then until 1944 in the Bulgarian state there is not only one, leading official holiday, there is no national holiday. As early as 1880, the calendar included the holidays associated with the family of the monarch –birthdays and names days of the prince and heir to the throne, ascension to the throne, birthday of the princess. After the wars waged by the Bulgarian state in the second decade of the twentieth century, the law of 1911 on the holiday calendar continued to apply, but it became necessary for the individual departments to additionally determine some official holidays. Thus appears one of the longest celebrated holidays in celebration of peaceful spiritual work - the Day of the People's Awakeners – November 1. Even before the establishment of the Bulgarian state as one of the traditionally celebrated both church and secular holidays, May 11 (after 1916 24 May) was emerging. In the period between the two world wars, its leading importance was established and it was presented in society as the «Bulgarian holiday», not only as a day of Saints Cyril and Methodius, but also as a «holiday of Bulgarian writing – one of the brightest cultural holidays of the Bulgarian people». With the significant transformations in the Bulgarian society that took place in the middle of the 40s of the last century, the new rulers introduced serious changes in the holiday system of the country as well. These innovations leave lasting traces in the Bulgarian official holiday system, which operates in this form until the end of the 80s of the twentieth century. They will be the subject of a separate publication. ; В статията се разглежда развитието на официалната празнична система на българската държава от създаването й през 1879 г. до съществените обществени и политически промени, настъпили през 1944 г. Показано е присъствието както на традиционните църковни празници, така и промените в отбелязването на светските празнични дни. В периода до войните 1912-1918 г., а и след това до 1944 г. в българската държава няма само един, водещ официален празник, няма и национален празник. Още от 1880 г. насетне в календара навлизат празничните дати, свързани със семейството на монарха – рождени и имени дни на княз и престолонаследник, възшествие на престола, рожден ден на княгинята. След войните, водени от българската държава през второто десетилетие на ХХ век, относно празничния календар продължава да действа законът от 1911 г., но се налага практиката отделните ведомства да определят допълнително някои официални празнични дни. Така се появява един от най-дълго честваните празници в прослава на мирния духовен труд – Денят на народните будители – Първи ноември. Още до създаването на българската държава като един от традиционно честваните и църковни, и светски празници се очертава 11 (след 1916 г. 24) май. В периода между двете световни войни неговото водещо значение се утвърждава и той е представен в обществото като «Българският празник», не само като ден на светите Кирил и Методий, а и като «празник на българската писменост – един от най-светлите културни празници на българския народ».С настъпилите в средата на 40-те години на миналия век съществени преобразования в българското общество, новите управляващи въвеждат сериозни промени и в празничната система на страната. Тези нововъведения оставят трайни следи в българската официална празнична система, която действа в този си вид до края на 80-те години на ХХ в. Те ще бъдат предмет на отделна публикация.

The ear blast injury is primary blast injury and includes rupture of tympanic membrane, destroying of ossicles, cochlea, foreign body in external auditory orifice and tympanic cavity.An object of investigations have been 106 military – average age 28, 26±6, 496 – 94 military and 12 civilians; 4 female and 102 male. Generally, in two groups 10 patients have incomplete recovery of hearing; 81 – reach complete hearing recovery after ear blast injury of and 3 – dead.The outcome of ear blast injury has a significance for the military. Hearing loss in soldiers can bring to decreasing of theirs vigilance and difficulty in performance of theirs mission. The hearing loss is the one of the leading causes for disability among military. --- Инцидентите от взривни травми нарастват през последните години на ХХ век. Това се дължи, от една страна, на индустриалната експанзия, а от друга – на увеличената употреба на взривни оръжия и неимоверното разрастване на терористичната активност в световен мащаб.Взривните травми традиционно се разделят на четири категории: първични, вторични, третични и смесени. Един човек може да бъде наранен от повече от една от тези категории. (9, 11, 12, 26, 27).Взривната травма на слуховия анализатор се характеризира като първична взривна травма и включва руптура на тъпанчевата мембрана, разрушаване на костици, кохлеарни увреди, чужди тела във външния слухов проход и тъпанчевата кухина. Взривните травми на ухото са обект на много проучвания(3, 4, 5, 6, 7, 8, 14, 15, 16, 17, 18, 20, 22, 25). Първата травма на ухо, вследствие взрив, е описана през 1872 година от Green.Първичната травма на аудиторната система предизвиква значителна заболеваемост, но често се пропуска.